Доц. Спас Ташев: Ние сме си виновни за позицията ни спрямо Северна Македония
За позициите в преговорния развой с районен съд Македония коментира доц. Спас Ташев от Българска академия на науките:
" Темата за този парещ картоф е нашето съвсем 70-годишно безмълвие. Ако погледнем политиката на България от 44-та година до през днешния ден, ще забележим, че тя дълго време се беше отказала да пази българския народен интерес и даже беше минала в противниковия лагер. Действаше се за денационализацията на българите в Македония.
В това число имаше репресии в България. Имаше и напън от Съветския съюз, защото България е страна с господстваща коомунистическа идеаология, Югославия също, само че тя беше палавото детенце, което да бъде държано под надзор, заради което България трябваше да мълчи, с цел да се резервира това единение в някогашния социалистически лагер. За страдание, когато настъпи демокрацията у нас, тя беше огледало на тази комунистическа реалност и нямахме политика при отстояване на националните ползи.
Ние се бяхме вторачили в предишното, без да виждаме това, което става в сегашното. Имаше репресии върху хората с българско съзнание. Това беше повода ние дълго време да не бъдем разбрани. Недекларирайки този проблем пред Запада, те нямаха такива случаи в техните годишни отчети и през днешния ден американската дипломация целесъобразно ни споделя, че няма данни за сходни репресии. Това демонстрира какъв брой неверна политика сме водили и би трябвало самодеен метод.
България загуби стратегическата самодейност във връзка с Македония. Беше пасивна позицията на България и през последните години. Едва през ноември президентът в Словения направи преоценка на тази политика. Той вмъкна правата на индивида. Когато сложи този въпрос, аз не видях измежду никого реакция срещу българската позиция. Започнахме да приказваме на един понятен език. "
" Темата за този парещ картоф е нашето съвсем 70-годишно безмълвие. Ако погледнем политиката на България от 44-та година до през днешния ден, ще забележим, че тя дълго време се беше отказала да пази българския народен интерес и даже беше минала в противниковия лагер. Действаше се за денационализацията на българите в Македония.
В това число имаше репресии в България. Имаше и напън от Съветския съюз, защото България е страна с господстваща коомунистическа идеаология, Югославия също, само че тя беше палавото детенце, което да бъде държано под надзор, заради което България трябваше да мълчи, с цел да се резервира това единение в някогашния социалистически лагер. За страдание, когато настъпи демокрацията у нас, тя беше огледало на тази комунистическа реалност и нямахме политика при отстояване на националните ползи.
Ние се бяхме вторачили в предишното, без да виждаме това, което става в сегашното. Имаше репресии върху хората с българско съзнание. Това беше повода ние дълго време да не бъдем разбрани. Недекларирайки този проблем пред Запада, те нямаха такива случаи в техните годишни отчети и през днешния ден американската дипломация целесъобразно ни споделя, че няма данни за сходни репресии. Това демонстрира какъв брой неверна политика сме водили и би трябвало самодеен метод.
България загуби стратегическата самодейност във връзка с Македония. Беше пасивна позицията на България и през последните години. Едва през ноември президентът в Словения направи преоценка на тази политика. Той вмъкна правата на индивида. Когато сложи този въпрос, аз не видях измежду никого реакция срещу българската позиция. Започнахме да приказваме на един понятен език. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ